Предупредете възрастните си роднини за „Ало“-измамниците!
В дневния ред на Ноемврийския пленум са поставени 2 точки. Първата е доклад на Тодор Живков за актуалната обстановка в страната и необходимостта от преустройство на икономиката „по посока на пазарния механизъм, съчетан с планово начало“. Като втора точка е вписана оставката на генералния секретар на ЦК на БКП. Живков произнася встъпителното слово, след което ЦК одобрява доклада му.
На следобедното заседание на пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов на поста Генерален секретар на ЦК на БКП. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.
Публикувана на: 10 Ноември 2011 | 19:29
“Докато чехи и поляци преобръщаха Системата с хастара й навън, грижливо отгледаните партийни дисиденти “бориха” БКП отвътре с искания за чист въздух и вода!”. С тези думи най-дългогодишният журналист в историята на местния и регионален печат маркира поредицата от събития, довели до т.нар. “нежна” и типична единствено за тези географски ширини революция. 22 години след онзи 10 ноември, в Димитровград е трудно да откриеш дисидент. Признава го с неохота и Милко Милков, който над половин век седи в ложата на събитията от обществено-политическия и икономически живот. Трудовият му път като журналист е преминал през десетки издания – местни, регионални и национални, на някои от които е и създател.
“Помня добре първите митинги. Кои бяха хората, които говореха? И за какво говореха? За чист въздух, за вода! Да се е чула дума против БКП? Лично аз не! Нито в Димитровград, нито в Хасково!”, разказва днес доайенът на димитровградските журналисти в опит да откликне на желанието ни да придадем различен, местен ракурс на повратната дата. Думите му, звучащи по-скоро като присъда срещу народопсихолгията на българина, се потвърждават и в димитровградския Исторически музей. Дори и по-задълбоченият поглед в архивите е болезнено категоричен: Липсват ясни доказателства, че тук са живели и друга категория хора. …Така и ще остане в аналите на историята…
Оказва се, че в града на Вожда Георги Димитров и на социалистическата пропагандна машина с подобна морална категория неморално в най-смутните години на Прехода са се кичили нечестиво приспособили се партийни и комсомолски секретари с ясно изразени допреди това “паркетни” функции...
10 ноември в Димитровград?! Дисидентите са кът, историците – мълчат!
- Какъв ден е за теб 10-ти ноември, бай Милко?
- Дата от календара. А ако става дума за тази дата през 1989-а година, това е друга работа. Работех в Хасково в редакцията на тогавашния областен всекидневник „Шипка”. Знаехме за пленума на БКП, но едва ли някой е очаквал, че точно на този пленум Тодор Живков ще бъде смъкнат от поста му на генерален секретар. По традиция дежурния екип на вестника, а и други колеги, около 5-6 часа след обед „набирахме” сили за нощното дежурство с по 50-100 грама твърд алкохол в „Централ”. Заведението бе на една ръка разстояние от редакцията и печатницата и затова го предпочитахме. Та, там чухме официалното съобщение. В първия момент всички в заведението замълчаха, после някой каза възторжено на твърде висок глас „Най-сетне!”, а чак след това се чуха ръкопляскания. Просто Тодор Живков бе омръзнал на хората и те искаха само неговата смяна. Едва ли на този ден, а пък и доста дни след него, българинът е предполагал по-нататъшния ход на събитията. По-паметливите много добре знаят, че до 10 ноември настроението беше само срещу Тодор Живков, а не срещу БКП. Срещу партията-ръководителка се заговори дни по-късно след като се видя и чу какво става в другите соцстрани.
- Последва ли, и ако да – каква бе реакцията на някогашната партийна върхушка в областта и в Димитровград след този повратен обществено-политически момент?
- В областта – на първо време привидно все едно, че нищо не се бе случило. В Димитровград първият секретар Христо Шишков последва примера на Тодор Живков и си подаде оставката (само той си знае дали не му е била поискана). Кметът (тогава председател на Общинския народен съвет) Сашо Димитров продължи да си кметува. Дойдоха на власт нова вълна комунисти – Георги Дончев, Ангел Найденов...
- По онова време имаше ли в Димитровград ясно изразена морална категория хора, наричани от историците дисиденти? Или се изчакваше предвидливо на завет по удобно време?
- Едно от значенията на думата “Дисидент” е лице, отклонило се от господстващата религия. А друго гласи: лице, което се противопоставя на управляващата комунистическа власт и осъществява дейност за установяване на демокрация. В този смисъл дисиденти имаше, но те бяха по концентрационните лагери и затворите и след установяването на т.н. демокрация бяха избутани в забвение. И изплува пяната. А това, че сега много хора се броят за дисиденти, си е чисто българска работа. Къде бяха те, когато унгарците въстанаха и Будапеща бе потопена в кръв, когато чехите умираха под веригите на съветските танкове по улиците на Прага, когато поляците със „Солидарност” преобърнаха Системата в страната си с хастара навън?... Спомням си много добре първите митинги. Кои бяха хората, които говореха? И за какво говореха? За чист въздух и вода. Да е чул някой дума против БКП? Лично аз не съм чул. Нито в Димитровград, нито в Хасково.
- Така наречената Промяна донесе ли тъй жадуваната десетилетия наред свобода на словото?
- На книга свободното слово го имаше и преди, на книга го има и сега. Преди, образно казано, можехме да псуваме американците и капитализма колкото си искаме. Сега – всички, с едно малко изключение – без тези, които седят зад дадено издание, независимо дали е електронно или печатно. И без свързаните с тях. Ако в миналото „свободата” на словото се определяше с партийни директиви, то сега те са заменени с финансово-икономически диктат. Което е все едно. И все пак се надявам, че с установяването на истинска демокрация в България, ще настъпи денят на свободното слово.
Снимки © www.DGPAZAR.eu и Архив Исторически музей-Димитровград
Всички права запазени!
Съдържанието на новинарския портал www.dgpazar.eu, както и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права! Всички статии, репортажи, интервюта, журналистически коментари, анализи и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са авторски - собственост на www.dgpazar.eu, освен ако изрично е упоменато друго. Допуска се публикуване на текстови материали единствено след писмено съгласие на www.dgpazar.eu и управляващия медиата с добавяне на хиперлинк към първоизточника. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е категорично забранено! След предварително документиране на нарушението, www.dgpazar.eu запазва правото си без предупреждение да предявява съдебен иск към нарушителите съгласно действащия Закон за авторското право и сродните му права!