Ж. Желев: Политическа перверзия е да вземеш националното знаме за свой партиен байрак!

- Д-р Желев, в годините на Прехода нееднократно сте заявявал, че зад колективната отговорност всъщност се крие една колективна безотговорност. Нужна ли е промяна в настоящото държавно устройство. И доколко актуална към днешна дата е темата за силната ръка и делегирането на повече власт в правомощията на държавния глава?

- Съсредоточаването на повече власт в ръцете на президента може да стане само чрез промяна в Конституцията. Тези, които в момента обаче искат свикване на Велико Народно събрание, по-скоро опитват да действат в противоположната посока. Тоест - да орежат още повече правата на държавния глава. Да не бъде избиран от народа, а от Парламента.
Винаги съм смятал, че при тежък и дълъг преход, каквото е преминаването от комунизъм към пазарна икономика и демокрация, е нужна силна изпълнителна власт! А тя може да се получи, когато държавния глава има по-широки правомощия. До такава степен, че да може пряко да контролира изпълнителната власт. Говоря за полупрезидентските републики от френски тип, които се наложиха и като общоевропейски. За разлика от американския модел, където страната е изцяло президентска държава. Там държавният глава е и правителствен ръководител.
Смятам, че идеята за силен държавен глава е все още необходима на България с оглед създаването на силна изпълнителна власт, която бързо да прилага гласуваните от Парламента закони. Да реагира бързо и оперативно при решаване на важните проблеми на обществото. Защото нашият преход

НАГЛЕДНО ПОКАЗА КОЛКО НЕЕФЕКТИВНА
Е ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ,

когато в много отношения ръцете на президента са вързани.
Ще Ви разкажа нещо от моя личен пример. Когато по време на Кръглата маса орязахме комунистическата конституция на Живков от всички диктаторски тоталитарни принципи като ръководната роля на компартията, партийния монопол и срастването на партията с държавата, тогава наистина имахме нужда от силна изпълнителна власт. Понеже, макар да бяха разисквани на Кръглата маса, тези решения се носеха за гласуване директно в Парламента. И това бе старият комунистически парламент – 35-о Народно събрание, което оряза правомощията на държавния глава. Но и предвидливо остави доста от тях, правейки си сметка, че това ще бъде Петър Младенов. Е, наистина Младенов бе избран от това Народно събрание. Но, по ирония на съдбата, впоследствие тази власт премина в мои ръце. На седмия ден от избирането ми за президент използвах правото на законодателна инициатива, което бе запазено. С указ отмених наредбата за изискваното тогава постоянно жителство. Това помогна на много млади хора да се реализират като специалисти в големите градове. Разбира се, имаше хора като Велко Вълканов и други пишман политици, които се обявиха против. Мисля, че тогава това бе една от рестриктивните наредби на комунистическия режим и на бюрокрацията срещу свободното предвижване на хора. Близо три десетилетия трябваше да си партиец и доказал лоялността си към БКП, за да ти дадат жителство на друго място.

- Изпуснахме ли времето за промяна в държавното устройство?

- Аз мисля, че е подходящо и сега, въпреки че Преходът завърши. Но за посткомунистическите държави това бе най-подходящата форма.

- Настоящият премиер Бойко Борисов нееднократно е заявявал, че носи лична отговорност пред избирателите. Дори за действията на своите министри и депутати. Доколко удачен е вариантът за концентрирано персонифициране в битието на цяла една политическа сила? Досега бяхме свидетели предимно на обратното – на прехвърляне на отговорности.

- Има подобно персонифициране, но в същото време то е и поемане на лична отговорност.

БОЙКО БОРИСОВ СЕ ХАРЕСВА, ЗАЩОТО УМЕЕ
ДА ПОЕМА ТАКАВА ОТГОВОРНОСТ.

Нещо, което не може да му се отрече. Друг е въпросът дали това винаги става адекватно и точно, каквото трябва да бъде. Затова твърдя, че ако бъдем президентска или полупрезидентска република, това поемане на персонална отговорност ще бъде в реда на нещата и един ще отговаря за делата пряко пред избирателите.

- Съществува ли личност, която най-добре се вписва в разбиранията Ви за силно изразен лидер. Защо не и стоящ начело на президентска република?

- Сигурно има такъв. Има достатъчно много кандидати за президенти. Смятам, че общо-взето народът се ориентира към правилния избор. Това би могла да бъде и личността на Бойко Борисов…

- Вие го одобрявате?

- Не всичко, което показва. Но виждам волята и енергията му да се правят необходимите реформи, да се води борба с организираната престъпност. Защото, за съжаление, преди това нито едно правителство нямаше смелостта да бръкне "в кошера на осите".

- Опонентите му твърдят, че подобни действия имиджово умишлено се преекспонират и чувствително се разминават с реалните мащаби на свършеното?


- Не приемам подобни констатации. Той започва едва сега. Но ако действително държи да изпълнява обещанията, трябва да стигне по-напред в действията. Нужна е борба и с т.нар. битова престъпност, която пряко засяга всеки отделен човек. Трябват драстични мерки на законова основа.

- Как оценявате подкрепата, която ГЕРБ получава от парламентарната група на "Атака"? От десните парламентарно представени политически сили единствени хората на Волен Сидеров засега безусловно застават на страната на управляващите.

- Вижте, Бойко Борисов и

ГЕРБ ТРЯБВА ДА СЕ ОСВОБОДЯТ ОТ ПОДКРЕПАТА
НА "АТАКА". ТЯ ГИ КОМПРОМЕТИРА!

Макар че "Атака" значително са снели гарда и са се променили, хората на запад не им вярват! Но общото впечатление е, че те компрометират ГЕРБ като управляваща партия в духа на европейските ценности. Волен Сидеров бе против членството на България в НАТО и в Европейския съюз. Впоследствие прати свои хора в европарламента. Имаше и идеи за връщане назад на проведената преди време приватизация и за нова национализация с идеята, че са извършени неясни сделки. Сигурно е имало и такива случаи. Никоя държава не се е опазила от това. Но да искаш тотално ревизиране на целия Преход, това си е чиста доза популизъм и комунизъм.

- Обвинявате Сидеров в проява на комунизъм, но историята помни членството му в СДС. Навремето дори бе главен редактор на синия официоз – вестник "Демокрация"…

- …Това е деградацията на политиците! Случайно присъствие в политиката…

- И все пак печели достатъчно на брой привърженици и последователи.

- Винаги в обществото ще има хора, които са недоволни. Които са обсебени от това ограничено националистическо виждане, което неизбежно е свързано с проява на популизъм. По начало подобен тип националистически партии са вид политическа перверзия. Защото си позволяват да присвояват националното знаме, националния идеал и да ги превърнат в свой партиен байрак! А смятат всички останали партии едва ли не за национални предатели и изменници. Което е просто нагло!

ВСЯКА НАЦИОНАЛНО ОТГОВОРНА ПАРТИЯ
ПО НЕОБХОДИМОСТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ И ПАТРИОТИЧНА.
Но не да прави от патриотизма си партийна кауза.

- Как тогава приемате това партньорство на "Атака" с ГЕРБ. Така или иначе, от конституирането на 41-о Народно събрание насам Волен Сидеров е най-ревностен поддръжник на управлението на ГЕРБ.

- Естествено, че ГЕРБ се нуждае от подкрепа. Особено след като скъса диалога си с Яне Янев и си спечели допълнителни гласове в яростна опозиция. Сега положението за ГЕРБ е малко деликатно. И аз виждам до известна степен принуда да приемат тази подкрепа. И то засега без да правят в отговор на тази подкрепа някакви големи безпринципни компромиси с идеологията на дясното политическо пространство.

- Споменахте Яне Янев. Е ли партията РЗС проект на т.нар. генно политическо инженерство? Беше ли, според Вас, създадена да отклонява гласове от ГЕРБ?

- Вижте, това са подозрения. В интерес на истината, всякак може да се квалифицира. В края на краищата дори в политиката трябва да се говори въз основа на това, което е на практика. За това, че може да има съмнения за задкулисни игри, дори конспирации… На такава база не може да се прави политика.

- Вие лично като какъв човек познавате Яне Янев? Не може да се каже, че той е отскоро в политиката.

- Като млад политик той водеше правилна политика в земеделския съюз по времето, когато бяха заедно с Мозер. А и в последствие…

НО НАПОСЛЕДЪК
СТАНА НЕЩО НЕАДЕКВАТЕН!

- Неадекватен? По времето, когато хвърляше медийни "бомби" за поредните злоупотреби с власт, или след като изгуби тази си "дарба"?

- …Особено когато Марио Тагарински напусна РЗС и те останаха без парламентарна група. Тогава започна и безогледното обвиняване, ругаене на посоки. Ето, преди два дни ГЕРБ бе определена от самия Яне като "най-големия политически изрод на Прехода". А е ясно какво бе говорил само допреди два или пет месеца. Изведнъж променяш начина си на говорене само защото си искал, а не си получил нещо безпринципно. Има такава постановка в правилника на Народното събрание: За да имаш парламентарна група са нужни поне десетима депутати. След напускането на Тагарински поискаха правилника да се промени заради несгодите на РЗС. И когато им бе отказано, се обърнаха срещу ГЕРБ.

- През последните 20 години много енергия напразно бе похабена в очакване да се случи българският преход – такъв, какъвто първоначално изглеждаше в бляновете на някогашните дисиденти, след които бяхте и Вие. Къде генерално сбъркаха политиците, за да не се случи това по начина, по който стана в други посткомунистически държави като в Полша, например?

- Истината е, че посоката не бе грешна, а механизмите и формите, по които трябваше да бъде извършен Преходът.

ЕДНА ОТ ГРЕШКИТЕ БЕ ТОВА, ЧЕ НЕ НАПРАВИХМЕ
ПОЛУПРЕЗИДЕНТСКА РЕПУБЛИКА,

а парламентарна на колективната безотговорност. Това бе една от основните грешки! Аз съм сигурен, че при полупрезидентска форма на управление нещата в България биха поели в съвсем друга посока. И нямаше да бъдем отделени от централноевропейските държави като Чехия, Словакия, Унгария и Полша.
Когато през 1992 г. СДС поиска вот на доверие, а получи обратното, това бе една много съмнителна операция от страна на лидерите на СДС. Защото съгласно действащата Конституция, след като е искан вот на недоверие и си получил подкрепа от Парламента, в продължение на шест месеца спокойно може да управляваш. Незнайно защо обаче, точно в този период СДС избра да получи нов вот на доверие. Което доведе и до отказ на подкрепа и разбиване на синята парламентарна група. Отделиха се т.нар. "сини мравки". След това Координационният съвет взе идиотското решение да бламира правителството на Любен Беров и избраните със синята бюлетина кметове да подадат оставки навсякъде. Естествено тези, които не се съгласиха с повелята на "Раковски" 134, бяха обявени за предатели. Останалите си навлякоха гнева на избирателите като отстъпници от гласуваното им доверие.

- Отгледа ли си бившата комунистическа партия и Държавна сигурност своя удобна опозиция?

- Това са измислици първо на остатъците от самата Държавна сигурност,

ЗА ДА СИ ПРИДАДЕ НУЖНАТА ТЕЖЕСТ И НАСАДИ УСЕЩАНЕТО,
ЧЕ КОНТРОЛИРА СИТУАЦИЯТА В ОНЕЗИ ГОДИНИ.

Защо тогава уволняваха, изключваха и съдеха представителите на опозицията!? Както това се случи с активистите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Имаше на два пъти арести- през декември 1988 г. и през май 1989 г. Това ставаше поради категорично проявена критика и отрицание на Живковата политика по Възродителния процес.

- Паралелът е, че както в началото на 90-те години бяха създадени "борческите" структури, за да всяват страх и отклоняват общественото внимание от разграбването на държавата, така преди това порочно е "зачената" и опозицията…

- Добре. Може ли една отгледана опозиция да свали техния президент от власт- Петър Младенов? Може ли една отгледана опозиция да свали три правителства на БСП?! Двете правителства на Луканов, и то чрез уличен натиск, и това на Жан Виденов. Това са категорично противоположни позиции. Да се иска и забраната на БСП. Макар да нямахме достатъчно тежки аргументи за това…

- Тя по същото това време и самата БКП стана БСП с идеята донякъде да скъса компрометиращата нишка…

- Е, хубаво. Това че Илия се пременил - и пак в тия, нищо не променя!

Снимка – "ДП"/www.dgpazar.eu ®
Всички права запазени!