Мъже играят жени в постановка от сценаристка на Мартина Вачкова
Автор: Соня ВАСИЛЕВА
Публикувана на: 09 Май 2008 | 18:05
Постановката "Анатомия на паяжината" от Мария Станкова ще представи на димитровградска сцена театрален състав от град Тараклия, Молдова. Чуждестранните актьори ще гостуват в града на 14 май, сряда, информира за
dgpazar.eu Екатерина Капралова, главен експерт в кметската дирекция "Социални и хуманитарни дейности". Началото на представлението е планувано за 20 часа същият ден като входът е напълно безплатен!
Театралната трупа от бившата руска република ще пристигне тук в рамките на провеждащият се Международен фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира. Тазгодишен домакин на културната проява е Тополовград.
За ценителите на театралното изкуство Екатерина Капралова уточни, че премиерата на пиесата "Анатомия на паяжината" се е състояла още преди година на сцената на театър "Смешен петък" в молдовския град Тараклия. За димитровградската публика пиесата ще бъде изпълнена изцяло на български език. Автор на тази интересна драматургична творба е Мария Станкова
(на малката снимка – б.а.) . Тя е родена през 1956 г. в Бургас. Завършила е Българската държавна консерватория, специалност виолончело. Работила е като помощник-режисьор, журналист и редактор. От 2005 година е сценарист на предаването "Защо не!" на Мартина Вачкова, излъчвано по Канал 1 на Националната телевизия. Режисьор на спектакъла е Вячеслав Киосе – художествен ръководител на театър "Смешен петък". Интересното в случая е, че и петте женски роли се изпълняват от… мъже!
Според критиката, "пиесата се вписва напълно в добрите традиции на българската лирическа драма. Живият диалог и наситените с психологическо вглъбяване монолози на петте жени, работнички в провинциален тъкачен цех, поставят актуални проблеми от развитието на съвременното общество в преход: за псевдоавторитетите, за фалшивите морални ценности, за любовта и взаимоотношенията между мъжа и жената, за семейството, за разкъсаните връзки между родители и деца и др. Оригинално е хрумването на Мария Станкова да вплете в хода на сценичното действие две легенди - старогръцката - за Арахна, и българската - за вграждането, които определено имат символен смисъл. Те подтекстово експлицират идеята за духовно ограничения, лишен от високи цели живот, съсредоточен около битово-всекидневното съществуване. Този непривлекателен начин на живот, мотивиран единствено от прагматични заблуди, е изразен синтезирано и в симптоматичното заглавие."…