
Проучването е проведено в периода 22-29 февруари сред представителна извадка от пълнолетното население на страната, обхващаща 1 015 души. Анкетирането е извършено по домовете чрез пряко стандартизирано интервю.
Лични предпочитания може да отдадете и в нашата анкета
Лек спад в подкрепата за управляващите на фона на сериозни поражения в техния имидж, показва февруарското национално представително проучване на Социологическа агенция “Алфа Рисърч”. Доверието в правителството, премиера и президента, излъчен от ГЕРБ, се запазва на приблизително същите равнища, както през декември. Реакцията на Кабинета след наводненията в Югоизточна България е оценена като адекватна и способства в най-голяма степен за запазване на досегашното равнище на доверие.
Случаите на полицейско насилие обаче, скандалите с бонусите и цените на лекарствата, нанасят сериозни щети върху образа на управляващите. След излизането на Росен Плевнелиев от кабинета, вътрешният министър Цветан Цветанов остава най-одобряваният министър. За първи път той получава повече отрицателни, отколкото положителни оценки за работата си. Другите министри, върху които текущите събития оставят сериозен негативен отпечатък, са Нона Караджова, Стефан Константинов, Аню Ангелов. Засилването на поляризацията, или негативизма към работата на ключови министри, е един от съществените признаци на ерозия в имиджа, които изследването регистрира.
Като цяло общественото мнение оценява позитивно бързината на реакциите при извънредни обстоятелства (като в случая с наводненията), но нараства критичността към липсата на правила, на последователни, превантивни и дългосрочни управленски действия (като безотговорността при стопанисването на язовирите, пост фактум реакциите по случая с бонусите и скока в цените на лекарствата, конфликта между вътрешния министър и съда). Ресорните министри по всички тези казуси търпят санкцията на общественото мнение.
Импониращите на голяма част от избирателите реакции на премиера Борисов по казуси от широк обществен интерес успяват да запазят в общи линии доверието към кабинета и министър-председателя. Подкрепата за партия ГЕРБ обаче бележи спад с 2% спрямо декември. Този спад е съпроводен и от известно консолидиране на доскоро дисперсните критични настроения, които на няколко пъти през изследвания период оказаха силен публичен натиск върху решения на правителството и парламента.
Оценките за дейността на правителството се запазват почти без промяна в сравнение с месец декември – 22% положителни, 36% отрицателни. Одобрението идва основно от електората на ГЕРБ, и в по-малка степен – от симпатизантите на “Атака” и Синята коалиция.
Рейтингът на Бойко Борисов също остава на предишното си равнище (38% положителни оценки, 33% - отрицателни). Доверието в премиера обхваща по-широки обществени кръгове, отколкото това към Кабинета. Важен негов ресурс е запазването на подкрепата сред средните социални слоеве, но в областните градове и селата критичността расте с по-бързи темпове.
При министрите се забелязват две тенденции. От една страна, нарастваща поляризация в отношението към Цветан Цветанов, който въпреки че остава най-одобряваният член на кабинета, събира за първи път повече негативи, отколкото позитиви за своята дейност. От друга, ръст в негативните оценки за министри, които пряко или косвено бяха засегнати от събитията с най-голям обществен отзвук през изтеклия период – Нона Караджова и Стефан Константинов. Отрицателният доклад за България на ЕК, скандалите около Агенцията по вписванията, конфликтите „съд-вътрешен министър“, водят до лек спад в индекса и на по-слабо познатия правосъден министър Диана Ковачева. Въпреки че общественото мнение е силно критично както към приемането на АКТА, така и към проучванията за шистов газ, поемането на отговорност от страна на министър Трайков, е изиграло положителна роля и протестите не са довели до спад в неговия индекс на доверие. Николай Младенов, Мирослав Найденов и Лиляна Павлова са аритметически най-одобряваните министри, но нито един не се възприема като безусловно „успешен“.
Изключително чувствителна и диференцирана е реакцията на общественото мнение на поредицата от драматични събития през периода. Оценката за начина, по който е действало правителството в отделните случаи пряко влияе на отношението към кабинета и ресорните министри. 56% от анкетираните оценяват положително реакциите на кабинета след наводненията в Югоизточна България. Не така обаче стоят нещата с подписването на АКТА без обществен дебат по темата (42% отрицателни оценки), превишаването права на полицаи и случаите на полицейско насилие при задържане на заподозрени (69% негативни мнения), скандала с бонусите (49%) и цените на лекарствата (58%). Въпреки че тръгва от разследване срещу фармацевтичните компании, скандалът с цените на лекарствата рикошира изключително остро върху имиджа на правителството. 27% от българите са на мнение, че отговорност за високите цени носят фармацевтичните компании, 69% обаче са убедени, че отговорността е на Здравната каса и Министерство на здравеопазването, които не са реагирали своевременно в полза на пациентите.
Снимка © Архив www.DGPAZAR.eu
Всички права запазени!