За опасност от пропадане в т. нар. „дънни ями“ и прагове по поречието на Марица предупреждават властите в Димитровград. Напомнянето едва дни след трагедията край кюстендилското село Пастух, когато във водите на река Струма живота си загубиха четирима.
За любителите на къпането гратис в необезопасени райони издадена в Димитровград е нарочна кметска заповед. Тя следва да пресече опитите за нерегламентирано плуване в криещи опасности водоеми не само на територията на града, но и из малките населени места от общината. В нея кметът Иво Димов задължава концесионерите на язовири и водоеми да поставят предупредителни, забранителни знаци и указателни табели за опасните места за къпане и воден спорт. Отделно указва на кметовете на малките населени места да проведат разяснителна кампания сред населението за опасностите. Препоръката е да се обърне внимание на родителския контрол. А при възникване на критични ситуации, незабавно да се информират органите на местната власт чрез дежурните телефони (0391) 6 61 61 и (0391) 68 233.
В жежките дни от годината мнозина търсят прохладата на водните обекти на територията на Димитровград и общината. Заради подобни недобре премислени действия обаче, мнозина се превръщат в невинни жертви, предупреждават водни спасители.
Според тях, седем са основните опасности, които дебнат дори умелите плувци. Първата е свързана с наличие на дънни ями и прагове. Според специалистите, те са особено опасни, тъй като се образуват на дълбочини, в които се къпят непохватните плувци. Най-многобройни са дънните ями в реките, особено по течението на Марица. Образуват се след пролетното пълноводие, което изцяло променя ландшафта на водоема. Така там, където преди година нивото е било метър, в настоящия момент може да надхвърля два!
Най-важно при попадане в дънна яма е да се запази хладнокръвие, съветват водни спасители. При подобни застрашаващи живота екстремни ситуации попадналият в клопката на реката следва с енергични отскоци от дъното да опита да достигне плитчините.
Плуването и скоковете в непознати води също крият съществен риск, тъй като е съвсем възможно наличието на подводни скали, остри предмети, както и не изкоренени дървета. Сблъсъкът с тях може да причини сериозни травми, които да доведат до загуба на съзнание и удавяне. Поради своята не прозрачност, особено опасни в това отношение са водите в язовирите. Изключително трудно е да се помогне на пострадал в подобна ситуация, тъй като често той е получил тежка черепно-мозъчна или гръбначна травма, посочват на свой ред лекари.
Не по-малко проблемно е и къпането след обилно хранене. При това положение храносмилателните органи се снабдяват по-обилно с кръв за сметка на мозъка и крайниците. В съчетание с интензивните движения, охлаждането и налягане на водата, това може да провокира прилошаване, повръщане и дори колабиране. За да се избегнат тази опасности, навлизането във водните обекти следва да става не по-рано от 2 часа след хранене, съветват медици.
Аналогично следва да се избягва и къпане и плуване след употреба на алкохол и наркотични средства. И в двата случая хората губят реална представа за опасностите, надценявайки собствените си възможности. Същевременно рязката промяна на температурата при навлизането на човек във водата може да предизвика рефлекторно спиране на дишането. Това най-често се получава при рязко потапяне на силно загрято тяло. Такава опасност дебне невинни жертви при къпане в язовири, тъй като при тях се затопля единствено повърхностния слой на водата. В дълбочина обаче тя остава студена, поради липса на вертикална циркулация на водните маси. За да се избегнат тези инциденти е препоръчително влизането във водата да става постепенно, като най-напред се намокрят лицето и крайниците. А след това - и областта на сърцето, съветват медици от спешната помощ.