Сирни заговезни (Прошка, Прочка, Сирни поклади, Поклади, Сирница, Ората) е важен зимно-пролетен празник в народния календар. Многобройните му названия са свързани с типичната за празника обредност. Чества се винаги в неделя, 49 дена (седем седмици) преди Великден. Това е последният ден преди Великия пост, в който могат да се ядат храни, които произхождат от животни, като сирене, мляко, яйца и т.н. (месото вече е преустановено след Месни заговезни); след Сирни заговезни се допуска храна само от растителен произход. Преди празника, през седмицата между Месни и Сирни заговезни, наречена Сирна неделя, се изпълняват различни обреди и обичаи, много от които идват от езическите времена.

 

До вечерята на Сирни заговезни трябва да завърши обичаят „прошка“, изпълняван през цялата Сирна неделя. По-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри, и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционни реплики: „Прощавай, мале, тате...“. „Простено да ти е“.

 

На празничната трапеза има винаги млечни и яйчени продукти: баница със сирене, варени яйца, халва с орехови ядки. Прието е да се извършва обичаят „хамкане“ (ламкане, ласкане): на конец (кълчищен, червен или мартеница), окачен на греда на тавана над трапезата, се завързва сварено обелено яйце, парче бяла халва или въглен. Конецът се завърта в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване яйцето (халвата, въглена) с уста. Следват обредни действия и гадания: конецът, след наричания, се пали и по начина на горене се гадае. Яйцето и въгленът се запазват с лечебна цел. 

 

Заговезнишкият огън е основен елемент от празника, разпространен навред, в различни варианти. Вечерта се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат от мъжете. Според народните вярвания кракът на когото е минал през огъня става неуязвим за змийско ухапване. 

 

В Южна България, в Димитровградско, е запазен обичая „оратник“. В огъня се поставя голямо дърво, наречено оратник. Името идва от глагола оратя, който значи говоря. Още преди Заговезни ергените си правят стрели от пръчки и предварително се упражняват да ги хвърлят на голямо разстояние с помощта на импровизиран лък. Когато на Поклади запалят оратника на някоя височина до селото или в самото село, всеки се опитва да изхвърли запалената си стрела в двора на момичето, което харесва. Хвърлянето е придружено с цинизми, произнасяни в речитатив от момъка. При това волнодумство в много случаи се започва с „Ората копата“, очевидно формула, чийто смисъл днес не разбираме. Самата стрела явно е символ на половото влечение на младежа към момичето. Родителите не отправят никакви упреци. Предварително те разчистват двора от запалителни неща или ако не могат да ги внесат вкъщи покриват с мъчно запалими покривала, за да се избегнат пожари. Момите събират хвърлените в двора стрели и на другия ден се хвалят с броя им помежду си. 

 

Снимка © Архив www.DGPAZAR.eu
Всички права запазени!