Със залп от черешово топче срещат годишнината от Освобождението
Автор: Атанас САШКИН
Публикувана на: 23 Февруари 2011 | 10:10
Тези дни долнобелевци правят пореден опит да претворят по образ и подобие историческото оръдие
Залп от черешово топче ще възвести в димитровградското село Долно Белево началото на тържествата по отбелязване на тазгодишния национален празник. Въпреки предвидената скромна музикално-поетична програма, от тамошното нарочно читалище "Светлина 1929" се надяват да привлекат интереса с прототип на някогашния предвестник на съвременните артилерийски установки.
Сигналният пукот на първообраза на черешовото топче отеква по време на Априлското въстание сред множеството пушечни гърмежи. За него Захари Стоянов пише: "Аз не зная кому дойде най-напред в главата тая мисъл, но предполагам, че тя се въведе между нас по примера на Кара Георгя във време на сръбското въстание. Главният майстор на черешовите топове беше панагюрецът Никола Бинбашев. Тия топове имаха дължина 2-2,5 метра, калибър като на горските топове, стегнати на три-четири места с яки железни халки и поставени върху две колелета, както обикновено биват същинските топове."
Тези дни долнобелевци правят пореден опит да претворят по образ и подобие емблематичното дървено оръдие. Дано този път да стане по-добро от миналогодишното, че пукотът да отекне и до околните села, потрива ръце читалищният секретар Илийчо Илиев.
При благоприятно времето, церемонията ще се проведе на селския мегдан - пред Паметника на загиналите във войните. Именно в подножието на монумента ще бъде поставено и напълно функционалното копие на някогашната самоделна артилерия.
"Ако вали, ще изложим топчето на сцената в киносалона", вметна читалищният секретар с уверението, че при подобен развой на събитията, ще се въздържи от експерименти с огъня и барута.
С НИЩОЖЕН БОЕН ЕФЕКТ, НО СЪС СИЛЕН ЕМОЦИОНАЛЕН ЗАРЯД
Черешовата артилерия има слаб боен ефект. За сметка на това оказва твърде силно морално въздействие както върху въстаниците, така и върху турския аскер и хвърления срещу българите башибозук. Благодарение на самоделното оръдие, самочувствието на българите е нараствало с всеки изминал час, с всеки профучал към душманите кантарен топуз.
Турците пленяват над десет дървени топчета. Едно от тях откарват в Пазарджик. А оттам - чак в одринския затвор, заедно с четирима въстаници и две знамена, едното от които е шито от Райна Княгиня. За документация турците снимат топчето, и точно тази фотография обикаля света чрез страниците на тогавашната западна преса.