71 години след края на Втората световна война е редно да се запитаме как се разви животът на хората в страните-участнички във войната, независимо на коя страна на"барикадата" са воювали те.
Да започнем с "победените".
1. Германия – разделена и в разруха след края на войната, днес е една от водещите икономики в света. Основател на Европейския съюз и сред държавите лидери по стандарт на живота.Кой откъдето е бежанец – Русия, Турция, Афганистан или Сирия, гледа да стигне до Германия. Нищо, че отива в държава "победена" във Втората световна война. И българските бежанци много обичат Германия.
2. Италия – родината на "фашизма". Успешна европейска държава, откъдето и да я погледнеш. Икономика, туризъм, стандарт на живота – много добри. И към нея търчат бежанци от "победителката" Русия. И нашенци, разбира се.
3. Япония – тая на която американците хвърлиха дори атомна бомба, а земетресенията я люшкат всеки месец. Един от световните лидери в икономиката, в технологиите. Стандарт на живот – блян за жителите на съседен Сибир.
Нито една от тези държави не попадна в съветската зона на влияние след войната и резултатът е налице.
4. Унгария – успешна държава, член на ЕС, с добър стандарт на живота. Но не може да се сравнява с тройката Германия-Италия-Япония, защото има нещастието да попадне за близо 45 години в съветската зона на влияние. Но както самите унгарци казват: "активно участвахме във войната, а след това и в борбата срещу Съветска Русия, и си оправихме положението!"
5. Румъния – успешна държава, член на ЕС, с догонващ Унгария стандарт на живот. Но също имала нещастието да остане в съветската зона на влияние. Въпреки това догонва с бързи крачки.
6. България – успешна държава, член на ЕС, незадоволителен стандарт на живота, но пък се приема за най-верния съюзник на Съветския съюз. Поляците я наричат "съпруга на Русия". Днес българите обясняват своята изостаналост с глупостта си да се водят близо половин век по акъла на "съветските другари".
Каква е съдбата на "победителите"?
1. САЩ – световен лидер във всичко, за което се сетите. Без съмнение - успешна държава. Стандарт - много добър. Народът си обича страната и се гордее с нея. И милиони бежанци искат да живеят именно в САЩ. Особено са влюбени в тази държава руснаците. Явно военната дружба си е казала своето.
2. Великобритания – безспорно много успешна държава. С висок стандарт на живота. Член на ЕС. Милиони хора мечтаят да станат граждани на Великобритания. Особено привлекателна е за руските олигарси. Те смятат, че там могат най-добре да укрият краденото от руския народ. Май пак наследство от "военната" английско-съветска дружба.
3. Франция – спор няма, европейски лидер, основател на ЕС, висок стандарт на живота и милиони мераклии да станат французи. И тук руснаците са лидери по "бягане на дълго разстояние". Спомен от времето на Наполеон Велики.
4. Русия – една от многото бивши републики на бившия Съветски съюз. В перманентна икономическа криза. Унищожила сама голяма част от населението си, а друга част – прогонила. Липса на житейска перспектива. Сравнително нисък стандарт на живот. Много руснаци смятат, че е по-добре дори да живеят в най-изостаналата държава от ЕС – България, отколкото да останат в своята държава.
Има и държави, като Югославия, които също се писаха "победители" във Втората световна война, но тях сега ги няма и затова ги отминаваме с историческо нехайство. Разбира се, онези "парчета" от тях, които погледнаха на Запад днес също са сред оправените европейски държави – Словения и Хърватия. Тия, които кокорят очи още към Кремъл – живи да ги оплачеш!
Както сами можем да се убедим, ако победата в една война означава по-добър живот на хората след нея, то несъмнено във Втората световна война ПОБЕДИТЕЛИ СА САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Япония, Италия. Макар и по-късно към победата се включват още Унгария, Румъния и дори България. Русия, която вчера празнува "Ден на победата", само доказа с това празнуване, че един ден не стига за победа. Трябва да се работи много дни, че дори и много месеци, че дори и много години, за да станеш победител. Но това явно е непосилна задача за руския народ и неговите управници. При това под победа и САЩ, и Великобритания, и Франция, и Германия, и Италия, и Япония, че дори вече и Унгария, Румъния и България, разбират РАБОТЕН ДЕН, а не празно шляене и дрънкане на оръжие по Червен площад. Разбира се, народите на държавите победителки във Втората световна война – от САЩ и Германия до Великобритания и Италия, желаят рано или късно и руският народ да се присъедини към победителите. Но засега това на този народ не му се удава или не му го позволяват неговите управници. Те вероятно смятат, че беден народ по-лесно се управлява. Може и да е така, но беден народ ПОБЕДИТЕЛ НЕ СТАВА!
__________
* Коментарът е споделен от Автора с читателите на DGPAZAR.eu.
Александър Йорданов е български политик и дипломат, литературен историк и критик. Завършва “Българска филология” във Висшия педагогически институт в Шумен (1976). Работи като журналист и литературен критик на свободна практика. Доктор с дисертация на тема „Литературната критика на българския модернизъм. Председател на 36-о Народно събрание (1992-1994). Председател на парламентарната група на СДС в 36-о Народно събрание. Народен представител в 7-то Велико народно събрание (1990-1991), в XXXVII и XXXVIII Народно събрание от групата на СДС. Председател (1991-1994) на Комисията по външна политика на 36-то НС. Председател на Радикалдемократическата партия в България (1993-2000). Заместник-председател на СДС (1991-1993). Член на Националния изпълнителен съвет на СДС (2007). Член на Националния съвет на СДС. Главен редактор на седмичника за политика и култура „Век 21“ (1990-1998). Извънреден и пълномощен посланик в Полша (1998-2001), Литва, Латвия и Естония (1999-2001) и в Република Македония (2001-2005). Александър Йорданов е и главен редактор на седмичника за политика, общество и култура „Демокрация“ (2013).