Психолог: Повечето самоубийци подсказват намеренията си

При повече от 80% от случаите на самоубийство е имало известни индикатори, че човек е в криза. Също и по-явни намеци, че желае да постави край на живота си, казва Пламен Ванев, доктор по медицинска психология с дългогодишна практика в "Пирогов". Самоубийствата зачестяват през пролетта, която свързваме с надеждата и очакването за промяна.


- Има ли периоди, когато самоубийствата зачестяват?

- Периоди има - обикновено те са свързани с пролетния сезон. Причините са много пролетта да действа на склонността за самоубийство - т.нар. суицидно поведение. Част от това са биологични фактори- има хормонални и неврохимични промени. Има и психологични фактори, защото зимата е сезон, в който животните са с намалено витално състояние. При хората цивилизацията налага да имаме интензивна работа в сезон, когато процесите в организма не са ефективни. Това води до снижаване на работоспособността, до умора.
През пролетта това се проявява във вид на депресии и изостряне на различни психични кризи. Психологически ние очакваме пролетта като сезон на надеждата. Когато дадени наши проблеми не подхранват тази надежда, имаме чувството, че сламката, за която сме се хванали, са чупи. Това поражда чувство на безнадеждност, което ни кара да посягаме на живота си. Това са механизми, които основно може да изброим по отношение на влиянието на пролетта като фактор.

- Доколко икономическата криза може да бъде причина за самоубийство?

- Икономическата криза е криза и като такава влияе на психическите кризи. Когато на човек му е трудно в ежедневието, когато се изостря чувството за безнадеждност, а то играе основна роля в суицидното поведение, това изостря риска от самоубийство. Да кажем, че кризата не влияе, няма да е правилно. Но от друга страна, икономическото състояние обикновено обуславя качеството на живот и не е пряко свързано със суицидното поведение. Човек може да живее по-бедно и да не се стига до самоубийство. Има го и обратното. Тогава хората се чудят - на него всичко му беше наред, защо направи така? Отговорът е, че най-важни са психичните особености- повече от чисто икономическите. Би било неправилно да обръщаме внимание на икономическите фактори. Има случаи, в които хора, правили опит за самоубийство, сочат именно икономически причини.
Хаосът е това, което изключително много тормози хората. В края на 19 в. излиза една велика книга на Емил Дюркем по отношение на самоубийството- тя така се казва. В нея той посочва една основна мотивационна система, свързана с това да липсват правила. Той нарича тези самоубийства аномични. Аномия значи липса на правила. Хаосът, липсата на правила, създават усещането у човек, че няма устои, на които да се опре. Това по-скоро са следствията от икономическата криза- усещането за икономически хаос.

- В повечето случаи самоубийствата будят учудване и недоумение у околните. Може ли да се предвиди, че човек може сложи край на живота си и как?

- При повече от 80% от случаите е имало известни индикатори, че човек е в криза. Също и по-явни намеци, че желае да постави край на живота си. Има и случаи, при които психодинамиката е изключително бърза- човек решава за часове или минути да постави край на живота си. Истината е, че мотивите винаги са изключително трудни за разбиране. Те често остават неразгадани. Мотивацията на човешкото поведение всъщност е тайната на другия човек.

- Как се избира начин на самоубийството? Зависи ли това от проблема, станал причина за този фатален край?

- Наричам този фактор инструментален - как човек решава да сложи край на живота си. Това много зависи от психологичните особености на индивида- доколко иска да демонстрира на обществото, че не му се живее. Има случаи, при които самоубийството остава изключително завоалирано и скрито - например автомобилни катастрофи, при които не може да се разбере дали е само пътен инцидент или форма на самоубийство. Друг пример е измръзването в планината. Има и случаи, при които преди това се вземат медикаменти, за да бъде замръзването по-сигурно, тоест човек да спи в студеното време. Има и случаи, при които личността крещи, че повече не може да живее по този начин. Това са самозапалванията, хвърлянията от високо. Има и полови различия- мъжете избират обесването или застрелването, а жените предпочитат отравяне и хвърляне от висок етаж. Това са инструменти за поставяне на край на живота, свързани с особеностите на двата пола. Това изключително много зависи от психичното устройство на човек.

- Как обясняването интереса на публиката към новините за самоубийства?

- Човек се интересува от неща, свързани с насилието, секса, спорта, който пък представлява социално приемлива форма на агресия. За съжаление, към самоубийството също имаме известна нагласа. Ето защо тези случаи са ни интересни.

- Какви са тези, които избират сами да приключат житейския си път?

Определено това са хора, които преживяват психична криза. Тук има няколко особености. Първата е емоционалността на човека, която играе изключително голяма роля и в норма, когато са емоционално нестабилни, и в патология, когато хората преживяват психично заболяване. На следващо място това са хора, които са лишени от достатъчна социална подкрепа по някакъв начин. Те не могат да говорят и няма кой да чуе техните проблеми. В период на такава криза те не могат да получат подкрепа. На следващо място - това са хора с разколебана и нестабилна самооценка. Те, например, имат идея за огромно величие и свръхнадареност, но при малък неуспех тази оценка се срива и се считат за нищожество. Това са психологичните особености на хората, които правят опити, успешни или неуспешни, за самоубийство.

- Къде е линията на агресията при тях?

- Самоубийственото поведение е считано за автоагресивно, насочено навътре към личността. Това е случай, при който агресията навън е блокирана и се обръща на 180 градуса, а човек започва да унищожава себе си. Високоагресивните хора са и високоавтоагресивни. Много серийни убийци в САЩ завършват живота си със самоубийство. Те не само са агресивни навън, но и към себе си.