Дарителска акция стартира за учителя Живко Русев в Димитровград
Зелените политики ли доведоха до шока с цените на тока и обедняването на българите?
Скокът на електроенергията през последните месеци предизвика спирала от невиждано за последното десетилетие поскъпване
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Автор: www.DGPAZAR.eu
Публикувана на: 09 Януари 2022 | 10:57
Публикувана на: 09 Януари 2022 | 10:57
Скокът на електроенергията през последните месеци предизвика спирала от невиждано за последното десетилетие поскъпване на основни храни и услуги. Този ценови шок удря не само България. За разлика от останалите европейски държави, обаче, по нашите географски ширини има своите специфични и утежняващи фактори. Част от тях, по думите на политици и експерти, са свързани с липсата на адекватни компесаторни механизми от страна на властта – както за бизнеса, така и за битовите потребители в перспектива.
Какви са първопричините все повече българи да минават в графата „енергийно бедни“, а редица бизнеси да фалират или временно преустановяват дейност поради непосилните цени на тока, разговаряме с Юлиян Семерджиев, дългогодишен юрисконсулт на ТЕЦ „Марица-3“. Едно от предприятията, включени в електроенергийната система на страната…
- Г-н Семерджиев, в последните няколко месеца наблюдаваме драстично увеличение в цените на електроенергията. Какви, според Вас, са причините?
- На първо място трябва да се каже, че проблемът с повишените цени е общоевропейски и България, като член на ЕС, също страда от него. Тъй като нашата икономика е по-слаба, тук този проблем се усеща още по-силно. Казано накратко, основната причина за постоянно растящите цени е огромното търсене на електроенергия вследствие на възстановяване на европейската икономика от кризата КОВИД-19, което търсене, обаче, е съчетано с ограничено предлагане. До този извод може да се достигне, ако се разгледат енергийните процеси от икономическа гледна точка. Първопричините за този свръхнедостиг на електроенергия са много по-дълбоки и сериозни, защото се касае за невиждана до този момент общоевропейска енергийна криза. Въпреки, че проявлението на тази криза, а именно високите цени, се случва последните няколко месеца, то началото на самият процес е доста по-назад във времето. Защото години наред европейските държави се самоубеждаваха, че лесно може да се премине към енергетика доминирана от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), като се премахнат изцяло фосилните горива – въглища и нефт. И не само се самоубеждаваха, но и предприеха драстични действия в тази насока, а именно - стопира се проучването и добива на фосилни горива. Спря се също и изграждането на ТЕЦ-ове, а съществуващите такива преминаха основно на газ. Вследствие на което въглищата и нефта станаха кът, а цените им се повишиха драстично. А що се касае за газа, то същият се доставя основно от страни извън ЕС, които усетили този недостиг, започнаха да спекулират с цената. Тоест, Европа сама се отказа от енергийната си независимост, преследвайки утопията – зелена енергия. Резултатът е, че енергията може би стана по-зелена, но със сигурност стана и много-по недостатъчна, а от там - и много по-скъпа.
- А защо е утопия? Не е ли възможно ВЕИ – слънчеви и вятърни, да заменят ТЕЦ-овете и да се реши проблема с недостига на електроенергия. Всеизвестно е, че тези ресурси са неизчерпаеми и напрактика безплатни?
- Звучи много добре, но поне засега, а и в обозримото бъдеще, това е утопия. Защото колкото и да ни се иска, все още човечеството технологично не е стигнало до такова ниво в енергетиката, при което да може да разчита изцяло на ВЕИ. Така че категорично на този етап ТЕЦ-овете не могат напълно да бъдат заменени от слънчеви или вятърни централи. А това, което обясних за цените, го доказва. И то напрактика. Въпреки, че се наляха трилиони евро във вятърни и слънчеви централи, то сега великите държави от ЕС сами се поставиха в ситуация, при която да чакат да духне вятър или да пекне слънце, за да имат ток. За съжаление обаче, тези източници на енергия са непостоянни и непредвидими, макар и да са неизчерпаеми и безплатни. Ще се съгласите, че обикновено имаме нужда от много повече електроенергия точно когато липсва слънце и вятър. Разбира се трябва да сме коректни и да кажем, че слънчевата и вятърната енергия наистина са нещо прекрасно и са огромно достижение. Същите обаче, както казах, засега не са достатъчни да осигурят цялата необходима на човечеството енергия. Със сигурност те ще стават все по-важен фактор, но това трябва да се случва постепенно. И тук трябва да се добави, че не всички държави по света споделят политиката на ЕС, що се касае до бързата замяна на конвенционалната енергетика с по-зелена. Огромни държави като Русия, Китай, Индия и др. разчитат изцяло на енергия, произведена от въглищни централи. Тези държави не бързат да встъпят в ангажиментите за климатични политики, свързани с глобалното затопляне и ограничаване на въглеродния „отпечатък“, оставян от човека върху планетата. В момента техните икономики са в подем, защото ползват евтина енергия и така стоките им са много по-конкурентно способни на тези, произвеждани в ЕС. От друга страна, всички усилия на ЕС за намаляване количеството на СО2 в атмосферата бързо се „обезценяват“ от милиардите тонове СО2, „произведен“ в държавите извън Съюза.
- Какво ще кажете за атомната енергия. Доказано е, че тя е доста по-евтина и не оставя въглероден „отпечатък“?
- Всички сме запознати с ползите от ядрената енергия – ниска цена, минимално въздействие върху околната среда, надеждност и др. Сега покрай „зелената сделка“ дори се заговори, че една част от средствата по нея следва да се насочат към изграждане на нови атомни мощности, които да решат проблема с недостига. Тоест, след като въглищните централи – основен замърсител с СО2, бъдат закрити, на тяхно място да бъдат изградени атомни централи. Предлага се голяма част от европейските средствата вместо към слънчеви и вятърни централи да бъдат пренасочени към строителство на нови АЕЦ, а атомната енергия да бъде призната за зелена. Има, разбира се, логика в това. Но има и доста подводни камъни, защото ядрената енергия също има своя вреден „отпечатък“, въпреки че същият не е толкова видим, колкото въглеродния. Тук трябва да се каже, че в света вече има изградени около 500 ядрени реактора, които доставят 13-14% от световната енергия, която е евтина и чиста. Това е само към настоящия момент, но рядко някой към тази евтина цена калкулира и огромните разходи за съхранение на отработеното ядрено гориво, което и ще остане като наследство на бъдещите поколения. Също така не трябва да забравяме, че колкото и надеждни и безопасни да са вече новите АЕЦ, то няма как да се избегне на 100% риска от аварии. Всички помним Чернобил и Фукошима и какви катастрофални за планетата бяха последиците от авариите, случили се там. Тоест „имиджа“ на атомната енергия също не е особено чист и до голяма степен това не е без основание.
- В такъв случай какъв е изхода от енергийната криза? Възможно ли е да се получи евтина, надеждна и чиста енергия?
- Тук ще цитирам председателят на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен: "Енергийният микс на бъдещето се нуждае от повече възобновяема и чиста енергия. Наред с това, имаме нужда от стабилни източници на ядрена енергия в хода на енергийната трансформация от природен газ". Това е правилния път. Но, според мен, по-важният въпрос е кога и как това може да се случи. Защото за да е стабилна една електроенергийна система, тя трябва да се крепи на няколко стълба. В момента електроенергийната система се крепи на въглищна, газова, ВЕИ и атомна енергия. Те съставят така наречения „енергиен микс“ и няма как да премахнеш един от тези стълбове, без да си напълно сигурен, че си го заменил с друг. Защото, в противен случай, системата ще рухне! Ето защо прехода между конвенционалната енергетика, базирана в голяма степен върху фосилни горива и по- чистата такава, базирана върху възобновяеми източници, следва да бъде доста по-плавен и доста по-продължителен. Разбираеми са усилията на ЕС да се ускори този преход, но действията, които се предприемат в тази насока трябва да бъдат прецизирани така, че да не се стига до кризи от този мащаб. За съжаление, на този етап мисля, че е невъзможно да се постигне едновременно евтина, надеждна и чиста енергия. Налага се да се прави компромис с едно или няколко от тези неща.
- И накрая, как са нещата конкретно в България. Как функционира най-общо електроенергийната ни система?
- За сега България има добре работеща електроенергийна система, базирана на три основни стълба – ТЕЦ-овете от комплекса „Марица-Изток“, АЕЦ „Козлодуй“ и големите ВЕЦ-ове. Към този микс се добавя и енергията, произведена от слънчеви и вятърни централи. На сайта на ЕСО - www.eso.bg, всеки в реално време може да се информира колко е общия товар във всяка една минута, потребяван в България. Там може също така да се види и разпределението на това потребление, а именно кой източник на енергия каква част покрива. Обичайното приблизително разпределение е: над 50% - ТЕЦ-ове, около 30% - АЕЦ, и около 10-12% - ВЕЦ-ове. Останалата част се допълва от слънчеви, вятърни и др. източници. Разбира се, съотношението в този микс постоянно се променя, но обикновено тези параметри преобладават. Може би също така трябва да се каже, че една част от произведената в България електроенергия се продава на европейската енергийна борса на високите борсови цени. Към момента няма как производителите да бъдат задължени да не изнасят и продават тази енергия на тези цени, а да я предлагат само на българския пазар. Това би нарушило утвърдените общоевропейски пазарни принципи и точно тази наша връзка с общия европейски електроенергиен пазар ни вкарва в капана на високите европейски цени. Оказва се, че развити държави, базирали енергетиките си върху голям процент енергия, произведена от ВЕИ, поради недостига й, са принудени да купуват ток от други - не чак толкова развити държави, като България. Лошото е, че техните икономики, понеже са много по-мощни, могат много по-дълго да си позволят да плащат скъп ток, но за нашата икономика това е пагубно.
В заключение може да се каже, че за добро или лошо българската електроенергетика засега, в по-значителната си част, разчита на електроенергия, добита от ТЕЦ-ове. И това положение трябва да се запази, докато не се внедрят други източници, които да ни снабдяват с такова количество енергия, каквото ни е необходимо.
КОМЕНТАРИПравила за ползване
- Няма публикувани коментари! Ако желаете може да напишете първия! Под редакторски контрол!
Последни новини
20 Март 2025 | 13:150
Първите 14 пациенти приема новооткритото в МБАЛ „Света Екатерина“ Детско отделение 29 Януари 2025 Училищата в Димитровград, Хасково и региона минават неприсъствено обучение 23 Януари 202550 вакантни работни места обявени в Димитровград, осем от тях – за висшисти 30 Декември 2024Задържаха двама димитровградчани за извършен дързък опит за убийство 29 Януари 2025Задържаха двама, уличени в опит за контрабанда на дрога за близо 0,5 млн. лева 30 Декември 2024Кметът със сигнал до министър Вълчев да преразгледа план-приема на РУО-Хасково 20 Февруари 2025Водомери „навъртат“ сметки на покойници, „ВиК“ с безплатно прехвърляне на партиди 30 Януари 2025126 самоуки майстор-кулинари се впуснаха днес във вкусна предколедна надпревара 22 Декември 2024
Най-харесвани коментари
публикуван преди 19 дни от Делчева
Здравейте,днес 28.02.2025 г. платих местните данъци и такси и нямаше никакви подаръци от от ...
0 одобрен и 0 неодобрен
публикуван преди 1 ден от незнайко
Мир на праха им!!!Но макетата,ще се радват,ако не дай си Боже,се случи у нас такава трагедия.
0 одобрен и 0 неодобрен
публикуван преди 1 ден от пешеходец
Братчедката,да кара Каруца.Туй матор не е за нея.
0 одобрен и 0 неодобрен
© 2008-2025 DGPAZAR.eu / "NewsMedia Group" ltd. Всички права запазени!
Съдържанието на новинарския портал www.dgpazar.eu, както и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права! Всички статии, репортажи, интервюта, журналистически коментари, анализи и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са авторски - собственост на www.dgpazar.eu, освен ако изрично е упоменато друго. Допуска се публикуване на текстови материали единствено след писмено съгласие на www.dgpazar.eu и управляващия медиата с добавяне на хиперлинк към първоизточника. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е категорично забранено! След предварително документиране на нарушението, www.dgpazar.eu запазва правото си без предупреждение да предявява съдебен иск към нарушителите съгласно действащия Закон за авторското право и сродните му права!
Съдържанието на новинарския портал www.dgpazar.eu, както и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права! Всички статии, репортажи, интервюта, журналистически коментари, анализи и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са авторски - собственост на www.dgpazar.eu, освен ако изрично е упоменато друго. Допуска се публикуване на текстови материали единствено след писмено съгласие на www.dgpazar.eu и управляващия медиата с добавяне на хиперлинк към първоизточника. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е категорично забранено! След предварително документиране на нарушението, www.dgpazar.eu запазва правото си без предупреждение да предявява съдебен иск към нарушителите съгласно действащия Закон за авторското право и сродните му права!
Created and design by Studio AvangardStil