Този сайт използва бисквитки за да подобри услугите и опита на потребителите. Ако решите да продължите разглеждането му автоматично приемате тяхното използване. Подробна информация
In memoriam: Политикът се превръща в държавник, когато загърби партийния и корпоративен интерес
Д-р Желев си отиде с усещането, че той и останалите посткомунистически лидери са били целунати от Съдбата
ПРЕЗИДЕНТ НА ПРЕХОДА
Д-р Желю Митев Желев е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско. Завършва философия в СУ "Климент Охридски" през 1958 г. От 1961 г. до 1964 г. е редовен аспирант във философския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Член е на БКП, но е изключен като антимарксист през 1965 г. По политически и идеологически причини остава без работа до 1972 г. През 1974 г. защитава дисертация и става кандидат на науките, а през 1975 г. започва работа като научен сътрудник в Института по култура. В периода 1977-1982 г. е завеждащ секция "Култура и личност" в института. Защитава докторска дисертация през 1988 г. През 1982 г. излиза книгата му "Фашизмът", която е забранена и спряна от разпространение, но е преведена на 10 езика.
През 1988 г. създава полулегалния Съюз за гласност и преустройство. До 10 ноември 1989 г. д-р Желю Желев е един от най-изявените дисиденти в България и е обект на преследвания.
След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Той е един от основателите на Съюза на демократичните сили (СДС) и пръв председател на неговия Координационен съвет.
През декември 1989 г. влиза като депутат в 7-то Велико народно събрание /ВНС/. На 1 август 1990 г. е избран от ВНС за председател - президент на Република България.
През януари 1992 г. д-р Желю Желев става първият президент на България, избран демократично след свободни избори. Заема този пост до 1997 г.
През есента на 1996 г. д-р Желю Желев губи предварителните избори за президент.
На парламентарните избори през април 1997 г. се явява неуспешно със създадената от него партия Либерална алтернатива.
След приключването на президентския му мандат през януари 1997 г. той основава Фондация “Д-р Желю Желев”, чиято цел е възпитание на младежта в демократичен дух.
През май 2001 г. основава Балканския политически клуб, в който членуват политици и интелектуалци от балканския регион.
Автор е на книгите: “Самодейното изкуство в условията на научно-техническата революция” (1976 г.), “Модалните категории” (1978 г.), “Физическата култура и спорта в урбанизираното общество” (1979 г.), “Фашизмът” (1982 г. и 1990 г.), “Човекът и неговите личности” (1991г.), “Релационна теория за личността” (1993 г.), “Интелигенция и политика. Статии, есета, речи, интервюта” (1995 г.), “Реалното физическо пространство” (1996 г.), “Новата висша политика на България и НАТО” (1995 г.), “Обръщения на Президента към народа и Парламента” (1996 г.), “В голямата политика” (1998 г.), “Политически речи 1962-2002 г.” (2003 г.).
Д-р Желю Желев е доктор хонорис кауза на: Грейсланд колидж в щата Айова, САЩ (1992 г); Университета в гр.Мейн - САЩ (1993 г.); Университета в Тел Авив (1993 г.); Университета Хатидже в Анкара (1994 г.); Университета в Сеул (1995 г.); Университада Модерна в Лисабон (1995 г.), Американския университет в България (1996 г.) Славянския университет в Баку, Азербайджан (2002 г.); Югозападния университет “Неофит Рилски” (2004 г.).
Автор: www.DGPAZAR.eu Публикувана на: 30 Януари 2015 | 12:25
"Един политик се превръща в държавник, когато загърби чисто партийните и корпоративни стремежи в името на общонационалния интерес!".
В това убеден приживе бе президентът от зората на Прехода и един от първите предводители на организираната опозиция в България от края на 80-те и началото на 90-те години на минали век.
Огорчението си, че с моралната категория „демократи“ понастоящем неморално се кичат новоизпечени търгаши и политически чергари д-р Желю Желев сподели преди години в две поредни интервюта за читателите на DGPAZAR.eu. Днес от прессекретариата на Президентството съобщиха, че недочакал 80-годишният си юбилей, от този свят внезапно си е отишъл първият демократично избран държавен глава на Република България.
Желев бе един от малцината, които заклейми като проява на национален нихилизъм умишленото преувеличаване на чуждестранното участие в битките за свободата на България. Бе убеден, че за това свидетелстват дори архивите на някогашното руско главно командване. "Трябва да изучаваме историята, защото тя е извор на наука!", призова в Димитровград философът в навечерието на 133-ата годишнина от Освобождението от турско робство.
Бе и противник на опитите за прекрояване на историята чрез унищожаване на паметници, свидетелстващи за пътя, през който страната ни вече е преминала. Сподели и че сам е попречил като държавен глава Димитровград да бъде прекръстен в първите посткомунистически години.
До края на дните си президентът Желев защитаваше тезата, че на България й е нужна полупрезидентска република. Приживе мнозина го упрекваха за това, други с усмивка не го разбраха за неуместната, според тях, представка "полу-". Убеден в правотата си, в интервю преди 5 години за читателите Желев радееше за ръководна роля на държавния глава. Само така, според него, би се сложил край на патентованата по български колективна безотговорност.
"Винаги в обществото ще има хора, които са недоволни, обсебени от ограниченото националистическо виждане, неизбежно свързано с проява на популизъм. По начало подобен тип партии са един вид политическа перверзия. Защото си позволяват да присвояват националното знаме, националния идеал, и да ги превърнат в свой партиен байрак!". С тези думи още през 2010 г. д-р Желев обрисува някогашния си идеологически съратник и днешен лидер на "Атака" Волен Сидеров. Според него, по презумпция всяка национално отговорна партия би следвало да бъде патриотична. А не да прави патриотарщина на гребена на популизма.
Д-р Желю Желев си отиде с усещането, че той и останалите от поколението бивши президенти като Вацлав Хавел и Лех Валенса са били от малцината лидери, целунати от Съдбата.
Желко през м. април 1990 г даде в Париж интервю за френския Фигаро, където в прав текст каза : "аз съм и си оставам марксист". Кратко и ясно. А тези, които го милват и цункат отвсякъде от възторг трябва да знаят, че й те са марксисти щом го величаят. Желко се прочу с това, че милият бил дръзнал да оспори определението "що е това материя?" на Ленин. И кво определение даде Желко ? Ми никакво. БКП в ония години знаеше кого да издига нагоре в президентин. Продавача на банички в лагера "Слънчев бряг" д-р Дертлиев не го направиха президентин, щото Желко беше по-наш чвяк. Както се казва:всичко е под контрол. Единственото хубаво нещо за което го биваше Желко е това, че той умееше да лови риба на ръка. Другото е от лукавия!
Ако сте забравили своята парола, въведете валиден e-mail адрес от Вашата регистрация и ще Ви изпратим нова!
ЗАТВОРИ
АКТИВИРАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯ
ЗАТВОРИ
ПРАВИЛА ЗА ПУБЛИКУВАНЕ НА КОМЕНТАРИТЕ
Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите!
Под редакторски контрол: Няма да бъдат толерирани нецензурни и расистки изявления, както и обидни квалификации! Подобни ще бъдат премахвани без предупреждение! Писането на КИРИЛИЦА в коментарите е повече от желателно! Бъдете толерантни и спазвайте добрия тон.
Благодарим Ви!
ЗАТВОРИ
ИЗПРАТИ ТАЗИ НОВИНА НА ТВОЙ ПРИЯТЕЛ
За да изпратите връзка към материала на свой познат, попълнете полетата по-долу и натиснете бутона "Изпращане".
pxdr
ЗАТВОРИ
КОНТАКТИ
Адрес: 6400 Димитровград, бул. "Раковски" №16 Търговски комплекс етаж II, офис №20
Ако желаете да подадете сигнал, съобщите за предстоящо събитие или споделите за нещо преживяно, направете го като ни изпратите Вашата новина! При потвърден интерес от наша страна, ще се свържем по указания от Вас начин! Благодарим предварително!