Този сайт използва бисквитки за да подобри услугите и опита на потребителите. Ако решите да продължите разглеждането му автоматично приемате тяхното използване. Подробна информация
Доайенът на местните журналисти: С т.нар. „демокрация“ отгоре изплува пяната!
Над половин век в ложата на обществено политическите процеси, Милко Милков е категоричен: В Димитровград дисиденти няма!
Подмяната Десети
На емблематичния десетоноемврийски пленум участие вземат членове и кандидат членове на ЦК на БКП, секретаря на БЗНС и iекретарите на Постоянното присъствие на БЗНС, завеждащ отдели на ЦK на БКП, Министри и председатели на областните народни съвети.
В дневния ред на Ноемврийския пленум са поставени 2 точки. Първата е доклад на Тодор Живков за актуалната обстановка в страната и необходимостта от преустройство на икономиката „по посока на пазарния механизъм, съчетан с планово начало“. Като втора точка е вписана оставката на генералния секретар на ЦК на БКП. Живков произнася встъпителното слово, след което ЦК одобрява доклада му.
На следобедното заседание на пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов на поста Генерален секретар на ЦК на БКП. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.
Автор: Тенчо АТАНАСОВ Публикувана на: 10 Ноември 2013 | 12:49
“Докато чехи и поляци преобръщаха Системата с хастара навън, местни грижливо отгледаните партийни „дисиденти“ бориха БКП с искания за чист въздух!”. С тези думи най-дългогодишният журналист в историята на димитровградския и хасковски регионален периодичен печат коментира преди време родната мимикрия, довела до т.нар. “нежна” и типична за тези географски ширини революция. 24 години след онзи 10 ноември, в идеологически обременения Димитровград е трудно да откриеш дисидент в чисто христоматийния смисъл на думата.
Признава го с неохота и Милко Милков, който над половин век седи в ложата на събитията от местния обществено-политически живот. Като журналист трудовият му път е преминал през десетки печатни издания – местни, регионални и национални, на някои от които е и създател.
“Помня добре първите „демократични“ митинги. Кои бяха хората, които говореха? И за какво говореха? За чист въздух, за вода! Да се е чула дума против БКП? Лично аз не! Нито в Димитровград, нито в Хасково!”.
Това разказа преди няколко години за читателите на DGPAZAR.eu доайенът на димитровградските журналисти Милко Милков. В опит да откликне на желанието ни да придадем различен, местен ракурс на повратната дата, той съжали, че не е оптимист за бъдещето. Думите му, звучащи по-скоро като присъда срещу народопсихолгията на българина, се потвърждават и от ровичкането в архивите на димитровградския Исторически музей: Липсват ясни доказателства, че тук са живели и друга категория хора. С изявена обществена и гражданска позиция срещу Системата. Вместо тях, в Музея лъсват пожълтелите черно-бели фотоси на добре познати лица на „Прехода“, блажили доволно и по времето на социализЪма...
В града на „вожда и учителя“ Димитров и на социалистическата пропагандна машина с морална категория „демократи“ неморално в най-смутните години на Промяната, наричана днес „Подмяна“, нечестиво са се кичили умело приспособили се към новите реалности партийни и комсомолски секретари...
- Какъв ден е за теб 10-и ноември, бай Милко?
- Дата от календара! А ако става дума за тази от 1989-а, това е друга работа. Тогава още работех в Хасково, в редакцията на тогавашния областен всекидневник „Шипка”. Знаехме за пленума на БКП, но едва ли някой е очаквал, че точно на този пленум Тодор Живков ще бъде свален от поста му на генерален секретар.
По традиция дежурния екип на вестника, а и други колеги, около 5-6 часа привечер „набирахме” сили за нощното дежурство с по 50-100 грама твърд алкохол в „Централ”. Заведението бе на ръка разстояние от редакцията и печатницата, затова го предпочитахме. Та, там чухме официалното съобщение. В първия момент всички замълчаха. После някой възкликна възторжено на висок глас „Най-сетне!”. Чак след това се чуха ръкопляскания... Тодор Живков бе омръзнал на хората и те искаха неговата смяна. Едва ли обаче на този ден, а пък и доста дни по-късно, българинът е предполагал по-нататъшния ход на събитията. По-паметливите добре знаят, че до 10 ноември настроението бе само срещу Тодор Живков, а не срещу БКП. Срещу партията-ръководителка се заговори дни по-късно след като се видя и чу какво става в другите соцстрани.
- Каква бе реакцията на някогашната местна партийна върхушка след този повратен момент?
- На първо време в областта привидно все едно нищо не се бе случило. В Димитровград първият секретар Христо Шишков последва примера на Тодор Живков и подаде оставка (само той си знае дали не му е била поискана). Кметът (тогава председател на Общинския народен съвет) Сашо Димитров продължи кметуването си. Дойдоха на власт нова вълна комунисти – Георги Дончев, Ангел Найденов (настоящ министър на отбраната, бивш кмет на Димитровград и областен управител на Хасково през 90-те г. на миналия век – бел.ред.).
- По онова време имаше ли в Димитровград ясно изразена категория хора, наричани от историците дисиденти? Или предвидливо изчакваха „на завет“ удобното време, за да се появят?
- Едно от значенията на думата “дисидент” е лице, отклонило се от господстващата религия. А друго гласи: лице, което се противопоставя на управляващата власт и осъществява дейност за установяване на демокрация. В този смисъл, дисиденти имаше, но те бяха по концентрационните лагери и в затворите. А след установяването на т.нар. „демокрация“, бяха избутани в забвение. На тяхно място изплува пяната. А това, че сега много хора се броят за дисиденти, си е чисто българска работа. Къде бяха те, когато унгарците въстанаха и Будапеща бе потопена в кръв? Когато чехите умираха под веригите на съветските танкове по улиците на Прага, когато поляците със „Солидарност” преобърнаха Системата с хастара навън?...
Спомням си много добре първите митинги. Кои бяха хората, които говореха? И за какво говореха? За чист въздух и вода! Да е чул някой тогава дума против БКП? Лично аз не! Нито в Димитровград, нито в Хасково.
- Така наречената „Промяна“ донесе ли тъй жадуваната десетилетия наред свобода на словото?
- На книга свободното слово го имаше и преди. На книга го има и сега. Преди, образно казано, можехме да псуваме американците и капитализма колкото си щем. Сега – всички! С едно малко изключение – без тези, които седят зад дадено издание, независимо дали е електронно или печатно. Ако в миналото свободата на словото се определяше с партийни директиви, то сега дойде ред на финансово-икономическия диктат. Което е все едно. И все пак се надявам, че с установяването на истинска демокрация, в България ще настъпи денят на свободното слово!
Милко, нали Иисус Христос каза, че последните ще станат първи?! Сега вече когато разбрахме имената на тези "последни", разбрахме що за "първи" ни управляват. Аз не знаех, че "мръсната пяна" е всъщност заповядана и наложена да бъде "първа" от самият Иисус. След като синът человеческий и божият син е заповядал последните да станат първи, тогава се молете и обичайте врага си. Пък и не зле като ви ударят шамар по лявата буза, да обърнете и подложите за още един плесник - шамар и дясната буза. После се плодете и множете! Хак да ви е !
Ако сте забравили своята парола, въведете валиден e-mail адрес от Вашата регистрация и ще Ви изпратим нова!
ЗАТВОРИ
АКТИВИРАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯ
ЗАТВОРИ
ПРАВИЛА ЗА ПУБЛИКУВАНЕ НА КОМЕНТАРИТЕ
Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите!
Под редакторски контрол: Няма да бъдат толерирани нецензурни и расистки изявления, както и обидни квалификации! Подобни ще бъдат премахвани без предупреждение! Писането на КИРИЛИЦА в коментарите е повече от желателно! Бъдете толерантни и спазвайте добрия тон.
Благодарим Ви!
ЗАТВОРИ
ИЗПРАТИ ТАЗИ НОВИНА НА ТВОЙ ПРИЯТЕЛ
За да изпратите връзка към материала на свой познат, попълнете полетата по-долу и натиснете бутона "Изпращане".
rkyn
ЗАТВОРИ
КОНТАКТИ
Адрес: 6400 Димитровград, бул. "Раковски" №16 Търговски комплекс етаж II, офис №20
Ако желаете да подадете сигнал, съобщите за предстоящо събитие или споделите за нещо преживяно, направете го като ни изпратите Вашата новина! При потвърден интерес от наша страна, ще се свържем по указания от Вас начин! Благодарим предварително!