Предупредете възрастните си роднини за „Ало“-измамниците!
Бездомник от 30 години остана без крак, трите му деца не искат и да знаят
За патилата на Злати Петков домашните му не искат и да знаят, след като от 30 години роденият в Ямболско мъж се скита бездоме
Скитникът Злати: Отникъде нищо не очаквам. Такава е Съдбата!
- Злати, от колко време си в Димитровград?
- Още през 1979 година дойдох да работя и живея тук. До 1985 г. работих в Химкомбината, живеех с жената в общежитието на завода. През същата година умря най-големият ми син. Оттогава нещо ми стана… Спомина се и като че ли полудях… Взех да пия, ходех по улиците, не исках да се прибирам.
- Кога те изостави жена ти?
- След година, може би, не помня точно. Даже и на делата за развод не съм ходил. Сега разбирам, че всъщност съм разведен по документи, служебно.
- Колко време си в сградата на бившия Строителен техникум, как живееш там?
- От 3 години. Намирам по кофите по нещо, някой ако ми даде храна... и така!
- От колко време ходиш с този крак, не те ли болеше?
- Отначало бях с бастун, всичко започна от пръстите на краката. Постепенно тръгна нагоре - гной, ама къде да ходя?! Пък и пари няма за лекарства. Само аналгин пиех, ако хората дадат.
- Откога не си виждал децата си, опитвал ли си да ги видиш, да разговаряш с тях?
- Веднъж, много отдавна. Не помня даже коя година беше. Изгониха ме. Повече не отидох.
- Знаеш ли, че живеят в Хасково?
- Да, знам. Ама няма да ме гледат... То животът е такъв. Не съм ги бил, нито тормозил. Вярно, оставих ги съвсем малки. Може би сега това ми е наказанието…
- Преди да дойдеш в Димитровград работил ли си нещо друго в родното ти село Хаджидимитриево?
- Да, на полето, селска работа. И животни гледах.
- Какво очакваш от хората, с какво могат да ти помогнат?
- Отникъде нищо не очаквам. Бездомник съм. Такава ми е Съдбата...
- Още през 1979 година дойдох да работя и живея тук. До 1985 г. работих в Химкомбината, живеех с жената в общежитието на завода. През същата година умря най-големият ми син. Оттогава нещо ми стана… Спомина се и като че ли полудях… Взех да пия, ходех по улиците, не исках да се прибирам.
- Кога те изостави жена ти?
- След година, може би, не помня точно. Даже и на делата за развод не съм ходил. Сега разбирам, че всъщност съм разведен по документи, служебно.
- Колко време си в сградата на бившия Строителен техникум, как живееш там?
- От 3 години. Намирам по кофите по нещо, някой ако ми даде храна... и така!
- От колко време ходиш с този крак, не те ли болеше?
- Отначало бях с бастун, всичко започна от пръстите на краката. Постепенно тръгна нагоре - гной, ама къде да ходя?! Пък и пари няма за лекарства. Само аналгин пиех, ако хората дадат.
- Откога не си виждал децата си, опитвал ли си да ги видиш, да разговаряш с тях?
- Веднъж, много отдавна. Не помня даже коя година беше. Изгониха ме. Повече не отидох.
- Знаеш ли, че живеят в Хасково?
- Да, знам. Ама няма да ме гледат... То животът е такъв. Не съм ги бил, нито тормозил. Вярно, оставих ги съвсем малки. Може би сега това ми е наказанието…
- Преди да дойдеш в Димитровград работил ли си нещо друго в родното ти село Хаджидимитриево?
- Да, на полето, селска работа. И животни гледах.
- Какво очакваш от хората, с какво могат да ти помогнат?
- Отникъде нищо не очаквам. Бездомник съм. Такава ми е Съдбата...
Автор: Жанета ДУЛЕВА
Публикувана на: 25 Април 2015 | 14:03
Публикувана на: 25 Април 2015 | 14:03
На грижите на местните власти и състрадателността на хората е оставен 62-годишен мъж със син и две пораснали дъщери. За патилата на Злати Петков домашните му не искат и да знаят, след като от 30 години роденият в Ямболско мъж се скита бездомен. Освен че прекарва остатъка от живота си в пълна нищета, преди дни губи и единия си крак в резултат на сериозен възпалителен процес.
Приехме Злати на 17 април в общо тежко състояние, със страшни болки, разказва зам.-управителят на димитровградската МБАЛ „Света Екатерина“. По думите на д-р Валентин Палашев, възрастният мъж не разполага дори с документи за самоличност, което поставило на поредно изпитание общинската здравната система. Приет е за лечение въпреки липсата на здравни осигуровки. За да го спасят от сигурна смърт, лекарите извършват животоспасяваща хирургична интервенция, ампутирайки единия крайник.
Уверението на медиците е, че може да престои в стационара още месец, за да се възстанови. Оттам-насетне обаче проблемът с грижата за вече инвалидизирания мъж остава. Той фигурира в регистрите на друга община. Така службите, които тук биха оказали съдействие и помощ, засега остават с вързани от обстоятелствата ръце.
Това е частен случай, но показва отношението към бездомните, коментират медици, обгрижващи намиращия се в безизходица Злати. Наясно са че засега няма как Държавата да осребри вложените по лечението на скитника консумативи, лекарства и труд. Въпреки това спазват Хипократовата клетва и помагат на изпаднал в нужда човек.
Проблемът с приходящия бездомник е известен и на социалните в Димитровград. Подхождайки с цялото разбиране към ситуацията и готовност за помощ, директорът на службата Жанета Желева вече е изпратила служител, за да се запознае със случая на място. Установено е, че последно болният мъж е имал от старите, зелени паспорти от времето на соц-а. Никога не си е вадил от новите лични карти, което, на практика, го поставя и извън закона.
След извършена проверка е установено, че Злати е с настоящ и постоянен адрес на територията на Община Ямбол, с. Хаджидимитрово. От базата данни се разбира, че има и живи роднини – син и две дъщери. Също така брат и бивша съпруга, живееща в съседно Хасково. До един обаче те отказват да се ангажират с изпадналия в нужда родственик.
За да се възползва от социална закрила, сега общинските власти в Димитровград правят постъпки за смяна на адресната му регистрацияи. Едва тогава той може да получи както еднократна финансова помощ, така и ТЕЛК решение за група инвалидност.
Нека засилим обществения интерес, да помогнем на този изпаднал в нужда човек, апелира чрез медиите председателят на общинската постоянна комисия „Здравеопазване и социални дейности“ д-р Вълчо Митрушев. Сам рентгенологът неведнъж е помагал на Злати с лични средства. Познава го като скитник още от времето преди да постъпи в болница. Сега обаче опасенията на Митрушев са, че останал до края на дните си инвалид, Злати трудно сам ще се обслужва.
В момента пациентът е добре, коментират лекуващите го медици от общинската болница. Адекватен и контактен е. Остава обаче въпросът къде ще бъде настанен, след като и преди ампутацията животът на 62-годишният мъж е бил рисков за оцеляване. Десетилетия наред живее в сградата на запуснатия след закриването Строителен техникум. Храни се с ровене по кофите за боклук. Подхващал и работа като общ работник – да внася дърва, въглищи и прекопава градинки.
Снимка © www.DGPAZAR.eu
Всички права запазени!
Всички права запазени!
Последни новини
13 Ноември 2026 | 16:220
До 20 г. затвор за димитровградчанина, пребил до смърт приятеля си по чашка 17 Септември 2026Питат Община Димитровград за 74 608 EUR от санкциите на промишлените замърсители 20 Август 2026Обявяват трета поред процедура за безплатни климатици с остатъка от предходните две? 25 Септември 2026Мъж загина нелепо при възникнала в Димитровград трудова злополука 22 Октомври 2026С тържество, фойерверки и празнично настроение Димитровград стана на 79! 03 Септември 202651-годишен димитровградчанин преби до смърт с юмруци сътрапезника си по чашка 15 Септември 2026Обвинената за убийството в кв. „Черноконево“ обещала пари на сина си, за да погуби мъжа й 15 Октомври 2026С 2 млн. евро по линия на ЕС обновяват две училища и детска градина в Димитровградско 09 Септември 2026
Най-харесвани коментари
© 2008-2026 DGPAZAR.eu / "NewsMedia Group" ltd. Всички права запазени!
Съдържанието на новинарския портал www.dgpazar.eu, както и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права! Всички статии, репортажи, интервюта, журналистически коментари, анализи и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са авторски - собственост на www.dgpazar.eu, освен ако изрично е упоменато друго. Допуска се публикуване на текстови материали единствено след писмено съгласие на www.dgpazar.eu и управляващия медиата с добавяне на хиперлинк към първоизточника. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е категорично забранено! След предварително документиране на нарушението, www.dgpazar.eu запазва правото си без предупреждение да предявява съдебен иск към нарушителите съгласно действащия Закон за авторското право и сродните му права!
Съдържанието на новинарския портал www.dgpazar.eu, както и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права! Всички статии, репортажи, интервюта, журналистически коментари, анализи и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са авторски - собственост на www.dgpazar.eu, освен ако изрично е упоменато друго. Допуска се публикуване на текстови материали единствено след писмено съгласие на www.dgpazar.eu и управляващия медиата с добавяне на хиперлинк към първоизточника. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е категорично забранено! След предварително документиране на нарушението, www.dgpazar.eu запазва правото си без предупреждение да предявява съдебен иск към нарушителите съгласно действащия Закон за авторското право и сродните му права!
Created and design by Studio AvangardStil